Print this post Print this post

Легионерската доктрина

4 489 думи

English original here

Легионерската доктрина (наричана също легионерство) обхваща философията и убежденията, изразявани от Легиона на Архангел Михаил (известен също, като Желязната гвардия), румънската християнско-националистическа организация, основана от Корнелиу Зелеа Кодряну, който е ключовата фигура в създаването на нейната доктрина. Важно е да се уточни какво са учили и вярвали членовете на легионерското движение, поради множеството заблуди, резултат от невежество и откровена измама, както и погрешното предположение, че легионерското движение е до голяма степен имитация на фашизма или национал-социализма.

Предшественици

През 1878 и 1879 г., след като Румъния е извоювала независимостта си от Османската империя, младата нация иска да бъде призната от други европейски сили. Румънците не могат да постигнат това без подписването на Берлинския договор, който ги принуждава да дадат гражданство на евреите, враждебен и чужд народ на румънска земя. Въпреки, че договорът бива подписан, някои значими културни и политически фигури в румънската история се изказват против евреите, за да предупредят нацията си, че евреите са културно и икономически вредни. Трудовете на тези мъже от 1879 г. са важни теоретични извори за християнския национализъм на легионерското движение, даващи сведения по еврейския проблем. Най-влиятелни от тях са следните:

  • Василе Конта (1845–1882) – философ и политик
  • Василе Александри (1821–1890) – дипломат и политик
  • Михаил Когалничеану (1817–1891) – политик и историк
  • Михаил Еминеску (1850–1889) – известен поет и журналист
  • Богдан Петрицейку Хасдеу (1838–1907) – историк и филолог
  • Костаке Негри (1812–1876) – политик
  • А. Д. Ксенопол (1847–1820) – историк и икономист

Други интелектуалци, живели в началото на XX в., свидетели на раждането и израстването на легионерското движение, също образоват Кодряну и други легионери по еврейския проблем, националния мистицизъм, православния мистицизъм и икономически въпроси. Това са:

  • A. К. Куза (1857–1947) – политик и професор по право и политическа икономия
  • Николае Йорга (1871–1940) – историк, професор по история и политик
  • Николае Паулеску (1869–1931) – физиолог, професор по медицина и философ
  • Йон Гаванескул (1859–1949) – професор по педагогика
  • Никифор Крайник (1889–1972) – професор по теология, теолог и философ

За да избегнем недоразумения, трябва да отбележим, че не твърдим, че предшествениците на легионерското движение се съгласяват с всяка точка от легионерската доктрина. Например, някои от тях поддържат различно политическо поведение; Легионът отхвърля републиканизма, докато предшествениците, като например Еминеску, подкрепят демократичната система.

Антисемитизмът и еврейският проблем

Днес, някои хора, които следват легионерската доктрина или се възхищават на легионерите твърдят, че Легионът не е бил антисемитски, а само е изглеждал като такъв, заради еврейския проблем в Румъния. Една от основните причини, поради които те отхвърлят понятието “антисемитски“ е начинът по който то се дефинира от евреи и филосемити. Тези групи го дефинират, като ирационална омраза към всички евреи и в този смисъл, легионерите не са били антисемити, тъй като тяхната враждебност към евреите не е ирационална, нито път считат всеки евреин за враг (нека отбележим, че Легионът е имал няколко поддръжници евреи, въпреки, че болшинството евреи са били врагове на Легиона).

Въпреки това, през късния XIX в. и ранния XX в., термина антисемит бива дефиниран просто, като някой, който е враждебен към евреите и се противопоставя на тяхното присъствие в нацията си. По този начин той бива дефиниран от Куза и други предшественици, както и от Корнелиу Кодряну и неговия наследник, Хориа Сима, като никой от тях няма скрупули да се нарече антисемит. Кодряну открито заявява в своя най-значим труд “На моите легионери“ (For My Legionaries), по отношение на посещението си в Германия, “Разговарях много със студентите в Берлин, през 1922 г., които днес, със сигурност, са хитлеристи и се гордея, че бях техен учител по антисемитизъм, предавайки им истините, които научих в Яши.“

Трябва да отбележим, че въпреки, че Кодряну спокойно се свързва с германското национал-социалистическо движение (като основателно настоява, че Легионът е изцяло независим от национал-социализма), Хориа Сима отрича всякаква връзка между двете след Втората световна война. В книгата си от 1976 г., “История на легионерското движение“ (Istoria Mişcarii Legionare) Сима пише:

“Легионерското движение, още от появата си стана обект на най-различни клевети. Едно от най-честите обвинения от неговите безбройни вътрешни и външни врагове е това, че Легиона е “разклонение на нацизма“. Такова изказване може да бъде резултат от невежество или зла умисъл. Антисемитизмът на Легионерското движение няма нищо общо с германския антисемитизъм. Обявявайки се против еврейската заплаха – изключително силна и опасна в Румъния – Корнелиу Кодряну просто продължава почти вековна румънска традиция.“

Също трябва да се акцентира, че легионерската враждебност към евреите, като етническа група, е в действителност рационална и се базира не само на научните изследвания на еврейския проблем от интелектуалци, като Куза, Паулеску, Йорга, Ксенопол и др., но също и на прекия опит и наблюдения на много обикновени румънци. Еврейският проблем е живата действителност. Както интелектуалните изводи, така и простото наблюдение показват на хората, без всякакво съмнение, че болшинството евреи, не само живеят паразитирайки от труда на румънските работници, благодарение на собственичеството си над много компании или финансовата си активност, но също представляват заплаха за румънската култура и традиция, които те увреждат посредством влиянието си в масмедиите и определени държавни политики.

Необходимо е също така да се отбележи, че независимо, че Кодряну се интересува най-напред от румънското положение, той вярва, че съюз между нациите трябва да се състои, за да се разреши еврейския проблем на международно ниво. Това е отбелязано ясно в “На моите легионери“:

“Там, аз споделих с моите съратници, стара своя мисъл, това, че отивайки в Германия, за да продължа следването си по политическа икономия, аз междувременно се опитвах да осъществя моето намерение, да пренеса нашите идеи и вярвания зад граница. Ние разбрахме добре, че на основата на нашите изследвания, че еврейският проблем има международен характер и реакцията следователно трябва да има международен обхват, че тотално разрешение на проблема не може да бъдете постигнато освен посредством действията на всички християнски нации, събудени и осъзнали еврейската заплаха.”

Разрешението на еврейския проблем не означава избиването на евреите, както много безчестни хора обвиняват, че Кодряну е искал, а експулсирането на евреите от Румъния. Този план за депортация е ясно обявен в “Наръчникът на водача на гнездо“ (Nest Leader’s Manual), където той пише “Румъния за румънците и Палестина за евреите.“

Икономика и труд: антикомунизъм и антикапитализъм

Когато Кодряну бива приет в университета в Яши през 1919 г., години преди да създаде Легиона, той открива, че по-голямата част от града и университета са под силното влияние на комунистическата агитация. Румънските работници работят в отвратителни условия на труд и получават много ниски заплати, поради което биват привлечени към комунизма от марксистки пропагандатори. Професорите и студентите в университета, в огромната си степен, също са превърнати в комунисти, а студентски комунистически митинги нападат румънската армия, Православната църква, монархията и други аспекти на румънския традиционен живот. Това е ситуацията, която подтиква Кодряну към героична борба против комунизма и в крайна сметка до създаването на консервативна организация, която напълно да разгроми комунистическото движение, Кодряну, като традиционалист, настоява вярата в Бог да бъде защитавана, заедно с национализма, Короната и частната собственост.

От друга страна, Кодряну вярва, че трябва да се води борба с капиталистическата система, която той идентифицира, като дълбоко несправедлива, тъй като позволява корпорациите да експлоатират милиони работници. През 1919 г., когато формулира програмата на “Националния християнски социализъм“, той заявява, че “Не е достатъчно комунизмът да бъде победен. Ние трябва също да се борим за правата на работниците. Те имат право на хляб и борба за чест. Ние трябва да се борим против олигархичните партии, създаващи национални работнически организации, които им отнемат правата в рамките на държавата и не против държавата.“

По-късно, през 1935 г., той обявява създаването на нова система, която се надява да бъде възприета от целокупния народ, след като легионерското движение вземе властта:“Легионерската търговия олицетворява нова фаза в историята на търговията, която е омърсена от еврейския дух. Тя се нарича: християнска търговия – базирана на любов към народа, а не на ограбването му, търговия базирана на честта.“ По същество, Кодряну е социалист на Третия път, подкрепящ частната собственост, но заедно с това противопоставящ се на материалистическата и въртяща се около парите система на капитализма. Друга важна точка от идеите на Кодряну за Румъния е, че труда е нещо, в което всеки трябва да участва. Мързелът е черта, която трябва да се третира, като изключително вреден порок. Всички легионери по някакъв начин извършват някакъв физически труд, често за да помогнат на румънци от нисшите класи с тяхната работа и проблеми. Кодряну пише: “Законът на работата: Работи! Работи всеки ден. Вложи сърцето си в нея. Нека твоето възнаграждение бъде не печалбата, а удовлетворението, че си поставил още една тухла в строежа на Легиона и разцвета на Румъния.”

Един въпрос, който често бива повдиган от критиците на Кодряну е факта, че той свързва едновременно капитализма и комунизма с евреите, тъй като и двата са ръководени от евреите в Румъния. Той пише свързвайки еврейските капиталисти с еврейските комунисти, “Но индустриалните работници главозамайващо се плъзгат към комунизма, тъй като системно биват подхранвани от култа на тези идеи от еврейската преса и най-вече от цялото градско еврейство. Всеки евреин, търговец, интелектуалец или банкер-капиталист, в своето поле на дейност, беше агент на тези антирумънски революционни идеи.“

Някои от опонентите му възразяват по отношение на тази връзка, считайки за нелепо да се говори, че еврейските собственици на компании и банкери биха подкрепяли комунизма, който се предполага да ги унищожи, след революция, тъй като те биха искали да елиминират капиталистите. Но трябва да припомним, че не цялата буржоазия е била изтребена от комунистическите революции в Европа. Понякога, представители на буржоазията, които подкрепят комунизма преди революцията, често евреи, получават място в комунистическата система, след като революцията веднъж е проведена.

Нация и държава

Легионерите вярват, че нациите не са просто продукт на историята и географията, а сътворени от Бог и притежават духовен компонент. Кодряну пише в “На моите легионери“, възприемайки учението на Никифор Крайник:

“Ако християнския мистицизъм и неговата цел, екстаза, е досега на човек с бог, посредством “скок от човешката природа към свещената природа“, националният мистицизъм не е нищо друго, освен досега на човека и тълпите с душата на техния народ посредством скока, който тези сили правят от света на частните и материални интереси във външния свят на нацията. Не посредством ума, тъй като всеки историк може да направи това, а живеейки с душата си.“

Нацията също е неотделима от земята, на която се е формирала, към която хората развиват духовна връзка с времето. Кодряну пише за румънския народ:

“Ние сме родени в мъглата на времето, на тази земя, заедно с дъбовете и елите. Ние сме свързани с нея, не само чрез хляба и съществуването, което тя ни позволява, докато ние се трудим на нея, но също и чрез всичките кости на нашите предци, които спят под земята. Всичките ни родители са тук. Всичките ни спомени, всичката ни бойна слава, цялата ни история тук, на тази земя лежи погребана… Тук… спят румънците, паднали някога в сражения, благородници и селяни, толкова многобройни, колкото листата и стръковете трева… навсякъде румънската кръв тече, като река. Посред нощ, в тежки времена за нашия народ, ние чуваме зова на румънската почва, призовавайки ни на бой… Ние сме свързани с тази земя, с милиони гробници и милиони невидими нишки, които само нашата душа усеща…“

Накрая, трябва да отбележим, че Кодряну също вярва, че всяка нация има мисия, която трябва да изпълни на земята и следователно единствено нациите, които предават тази мисия, дадена им от Бог, ще изчезнат от земята. “За нас, румънците, за нашия народ, както и на всеки друг народ на земята, Бог е дал мисия, историческа съдба,“ пише Кодряну, “Първият закон, който един човек трябва да следва, е да поеме по пътя на своята съдба, постигайки поверената му мисия. Нашият народ никога не е оставял оръжието или бягал от мисията си, независимо от това, колко труден или дълъг е бил Пътя му към Голгота.“ Целта на една нация или нейната съдба в света на духа е тя да не съществува просто на света, но да се стреми към възкръсване посредством Христовото учение. “Ще дойде миг, в който всички народи на земята ще възкръснат, с всичките им мъртви и с всичките им царе, и императори, като всеки народ ще намери отреденото си място пред Божия престол. Този последен миг… е най-благородният и възвишен, към който един народ може да се издигне.“ За този идеал Легионът се сражава неуморно въпреки всички препятствия, корумпирани политици и чужди народи, като евреите, които държат да се хранят от румънския народ и земя.

Религия и култура

Една от целите на Легионерското движение е съхраняването и възстановяването на румънските култура и обичаи. Те знаят, че културата е израз на националния гений, неговите продукти – уникални творения на членовете на конкретна нация. Културата може да има международно влияние, но е винаги национална по своя произход. Следователно, либерално-капиталистическата позиция, че трябва да се разреши на различни етнически групи свободно да преминават в нацията на друга група, оказвайки влияние върху националната култура и развитие, чрез своето присъствие и влияние, е напълно погрешна. Всяка етническа група им своя душа и създава и кристализира собствена форма и стил на култура. Например, румънският културен облик не може де бъде създаден от германска човешка природа, повече отколкото германския културен облик може да бъде създаден от румънска човешка природа.

По нататък, религията е важен аспект от културата на един народ, често източник на много обичаи и традиции. Легионерите вярват, че християнството не е просто важна част от тяхната култура, но е също религията, която представя свещената истина. Поради тази причина, за да се присъедини към Легиона на Архангел Михаил, човек трябва да е християнин и не може да принадлежи към друга религия или да бъде атеист. След като изяснихме това, можем да кажем, че Легионът се стреми към създаването на румънска нация, състояща се само от етнически румънци-християни.

Имайки това предвид, става ясно, защо Кодряну и много други румънци считат, че еврейското присъствие в тяхната нация представлява заплаха. Евреите стават влиятелни в икономиката, финансите, вестниците, киното и дори политиката. Така, те дори стават силни в сферата на културата, бавно променяйки румънските обичаи и румънското мислене, правейки го по-близко до това на евреите. Кодряну, притеснен от този проблем, също колкото и хора, като Куза и Гаванескул, коментира:

“Не е ли плашещо това, че ние, румънският народ, не можем повече да даваме плод? Че ние нямаме собствена румънска култура, на нашия народ, на нашата кръв, да свети на света, наравно с тази на други народи? Че днес сме осъдени да се представяме пред света с продукти, чиято същност е еврейска?”и “Не само, че евреите са неспособни да създадат румънска култура, но те ще фалшифицират нашата, за да ни я сервират отровена.“

Раса

Реалното съществуване на расата е прието от болшинството легионери, като Кодряну пише относно важността на това една нация да бъде расово единна. В “На моите легионери“, Кодряну цитира аргументите на Конта за расов сепаратизъм, които полагат основата на неговото собствено отношение към расата и дори ги сравнява с германската национал-социалистическа гледна точка. Той пише: “Представете си позицията, която нашия велик Василе Конта е поддържал в камарата през 1879 г. Петдесет години по-рано, румънският философ демонстрира с непоклатими научни аргументи, поставени в система на безупречна логика, стабилността на расовите истини, които трябва да лежат в основата на националната държава. Теория, възприета петдесет години по-късно от същия Берлин, който ни наложи да дадем граждански права на евреите през 1879 г.”

Въпреки това, трябва да бъде отбелязано, че поне няколко легионера, не считат расата за важна. Йон Мота, през 1935 г., на среща с НСГРП в Германия, критикува национал-социалистите, като им казва, че “Расизмът е най-вулгарната форма на материализма. Хората не се различават по плът, кръв или цвят на кожата. Те са различни по дух, тоест по техните творения, култура и религия.“ Разбира се, гледната точка на Мота, едва ли е била доминираща в Легиона, след като Кодряну е създателя на идеите, които мнозинството от членовете споделят. Важно е също да се отбележи, че Хориа Сима, в трудовете си върху легионерските вярвания, се съгласява с Кодряну, че расата съществува и е важна. Въпреки това, Сима не се съгласява румънската гледна точка върху расата да бъде свързвана с германската расова теория, критикувайки последователите на Хитлер, като твърди, че техния светоглед е злоупотребил с расизма, абсолютизирайки го и правейки го твърде материалистки.

Новият човек

Легионерското движение цели създаването на Новия човек (Omul Nou), като трансформира цялата нация посредством легионерско образование, като трансформира всеки един индивид, притежаващ качества. Новият човек ще бъде по-честен и морален, по-интелигентен, работлив, смел, жертвоготовен и напълно освободен от материализма. Неговият светоглед ще бъде централизиран около духа, службата на нацията и любовта към неговите скъпи сънародници. Новата и подобрена форма на човека ще промени историята, поставяйки основите на нова епоха, невиждана никога до сега в румънската история.

Кодряну пише:

“Ние ще създадем атмосфера, морален посредник, в който героичният мъж да може да се роди и израсте. Този медиум трябва да бъде изолиран от останалия свят от възможно най-високите духовни укрепления. Той трябва да бъде защитаван от всички опасни ветрове на страхливостта, корупцията, разпуснатостта и от всички страсти, които погребват нации и убиват хора. Веднъж създаден легионерът, в такава среда… той ще бъде изпратен в света… Той ще бъде пример; ще превърне други в легионери. И хората, в търсене на по-добро бъдеще, ще го последват… ще създадат сила, която ще се сражава и печели.“

Следователно, духовната революция ще положи основите на политическата революция, тъй като без Новия човек, никоя политическа програма не може да постигне траен успех.

Политика

Румънската форма на управление е конституционна монархия, следователно държавната власт се счита за демокрация. Корнелиу Кодряну е член на румънския парламент два пъти и неговият опит с демокрацията, го довежда до твърдото убеждение, че демократичната система, макар и да твърди, че представлява волята на народа, много рядко постига целта си да бъде представителство. В действителност, той усеща, че тя прави точно обратното. В “На моите легионери“, той отбелязва няколко големи възражения, които има към системата и начина по който тя работи (следва перифраза на тези точки):

  • Демокрацията унищожава единството на народа, тъй като създава фракционерство.
  • Демокрацията превръща милиони евреи (и други групи пришълци) в румънски граждани, така безотговорно унищожавайки етническия фонд на нацията.
  • Демокрацията е неспособна да поддържа усилия и отговорност, защото, по дефиниция, ѝ е присъщо да води до безкрайна смяна на властта през кратки интервали от време. Партийният водач работи за подобряването на нацията с конкретен план, който в огромна степен, ако не изцяло, пренебрегва предходния. Следователно, не се постига почти нищо и нацията бива увредена.
  • На демокрацията липсва авторитет, тъй като тя не дава на водача властта, от която той има нужда, за да изпълни своите задължения към нацията и го превръща в роб на своите егоистични политически поддръжници.
  • Демокрацията е манипулирана от финансисти и банкери, тъй като повечето партии са зависими от тяхното спонсорство и съответно са повлияни от тях.
  • Демокрацията не гарантира избирането на добродетелни водачи, тъй като болшинството политици са или демагози, или корумпирани, а масите от обикновени хора, обикновено не са способни или достатъчно запознати, за да изберат добри мъже. Кодряну реторично коментира идеята масите да избират елита: “Защо тогава войниците не избират най-добрия генерал?“

Следователно, Кодряну се стреми към нова форма на управление, отхвърляйки, както републиканизма, така и диктатурата. В тази нова система, водачите няма да наследяват властта по наследство, нито пък ще бъдат избирани, както в републиката, а по-скоро те ще бъдат подбирани. Следователно, подбор, а не избор е методът за определяне на новия елит. Родените водачи, демонстриращи смелост и умение, ще се издигнат по легионерските чинове, като старият елит ще има отговорността да избира новия. Концепцията за Новия човек е важна за водаческата система на Кодряну, защото само чрез създаването на Новия човек, правилните водачи ще се издигнат и ще станат водачи на нацията. Елитът ще се основава на принципите, които Кодряну сам е изложил: “а) душевна чистота. б) възможност за работа и съзидателност. в) смелост. г) суров начин на живот и постоянно притеснение от трудностите, пред които нацията е изправена. д) бедност, по-точно доброволен отказ от трупането на богатство. е) вяра в Бог ж) любов.”

Тази нова система на управление, която Кодряну цели да въведе ще бъде авторитарна, но няма да бъде тоталитарна. Той я описва по този начин: “Той (водачът) не прави това, което иска – той прави това, което трябва. И е воден, не от индивидуален интерес, нито от колективен, а от интересите на вечната нация, до осъзнаването, на която хората са достигнали. В рамките на тези интереси и само в техните рамки, индивидуалните интереси, както и колективните откриват най-високото ниво на нормално задоволяване.“

Важна част от легионерската политическа система и това, че Легиона признава три образувания: “1) Индивида. 2) Настоящият национален колектив, тоест, сборът от всички индивиди от една нация, живеещи в държавата в даден момент. 3) Нацията, това историческо образувание, чийто живот продължава през вековете, с корени вкопани дълбоко в мъглите на времето и с безкрайно бъдеще.“

Всяко от тези образувания има свои собствени права в йерархичен ред. Републиканизмът признава само правата на индивида, но Легионерското движение признава правата и на трите. Нацията е най-важното образувание и съответно правата на националния колектив са подчинени на нея и накрая, правата на индивида са подчинени на правата на националния колектив. Унищожителният индивидуализъм на “демокрацията“ нарушава правата на националния колектив и правата на нацията, тъй като игнорира правата на тези две образувания и поставя тези на индивида над тях.

Взимайки под внимание тези факти, става ясно, че да се обвинява Легионерското движение в това, че се опитва да установи тиранична диктатура или в това, че е “фашистко“ не е нищо повече от безмозъчна и измамническа пропаганда против движението.

Мъченичество

“Легионерът прегръща смъртта,” пише Кодряну, “тъй като неговата кръв ще послужи за спояване на цимента на Легионерска Румъния.“ През борбите и силното преследване, с което се сблъсква, Легионерското движение дава много мъченици, двама от най-често споменаваните, от които са Йон Мота и Василе Марин, които умират през 1937 г., помагайки на Франко в борбата против републиканците-марксисти в Испанската гражданска война. Други легионери-мъченици са Стерие Чюмети, Николета Николеску, Лучия Греку и Виктор Драгомиреску, наред със стотици други. Накрая, през 1938 г., самият Корнелиу Кодряну, става мъченик след като Арманд Калинеску, действайки извън закона, го убива. Мъчениците често са почитани в песни, които всички легионери пеят и с легионерски ритуали, докато списъка с техните имена бива четен, всички присъстващи легионери казват “присъства!“, след всяко име. Те вярват, че душите на мъртвите румънци ще ги съпътстват в битките им.

Насилие

Заедно с мъченичеството, в което смъртта настъпва, съществува и случайно насилие, провеждано от легионерите против враговете им. Кодряну първоначално замисля Легионерското движение, като мирно, но необикновено безмилостния и жесток начин, по който враговете им ги третират, създава условия, в които насилието е неизбежно. Когато техните политически опоненти физически ги атакуват, легионерите често отговарят. В някои отделни случаи, някои видни врагове на Легиона са убити. Три примера се открояват най-ясно:

  • През 1933 г., правителството на И. Г. Дука, забранява участието на Легиона на изборите, арестува 18 000 легионера и изтезава, и убива други. На 29-30 декември, същата година, легионерите Николае Константинеску, Дори Белимаче и Йон Караника (които често биват наричани никадорите) убиват Дука, като отмъщение.
  • През 1934 г., Михаил Стелеску, член на Легиона е разпитван от висши легионери, които разкриват, че той е планирал да предаде Легиона и да създаде собствена организация, за което бива изключен. Тогава Стелеску създава организацията през 1935 г., наричайки я Cruciada Romanismuliu (Кръстоносният поход на руманизма) и клевети Кодряну във вестника си. Също така, има доказателство, че Стелеску организира заговор за убийството на Кодряну и че, след като се е свързал с водещи партийни фигури, той е получил правителствена подкрепа за плана си. При това положение, десет легионера, по-късно наречени дечемвири (“десетимата мъже“) го застрелват.
  • През ноември, 1938 г., Арманд Калинеску заповядва на военната полиция нелегално да убие Кодряну (който от по-рано същата година е вкаран в затвора за 10 години за недоказани обвинения, по несправедливи процеси), никадорите и дечемвирите. На 21-висептември, 1939 г., девет легионера, наричани “расбунатори“ (“отмъстители“) убиват Калинеску. След като, те се предават, те биват изтезавани и екзекутирани без процес. Тези деветима мъже са: Мити Думитреску, Чезар Попеску, Траян Попеску, Нелу Молдовеану, Йон Йонеску, Йон Василиу, Марин Станчулеску, Исая Овидиу и Георге Параскивеску.

Някой може да възрази против такъв род действия на легионерите, твърдейки, че те участват в действия, неподхождащи за християни. Въпреки това, за да разбере това правилно, човек трябва да си припомни, че през цялата история на християнството, много хора са провеждали насилие или убивали в името на религията. Определени рицари кръстоносци, които са убили множество хора, дори са обявени за светци. Очевидно, за ревностните християни, не е нещо ново да се сражават с враговете си. Някои може да възрази, че тъй като Христос е учил хората, да “обичат враговете си“, то Кодряну открито е нарушавал христовото учение. Но нещата не са толкова прости.

Трябва да припомним, че на гръцки и латински, фразата “обичай ближния“ (Матей 5:44; Лука 6:27) се отнася изключително за личния враг, не публичен или национален враг (който следователно може да бъде мразен). Поради тази причина Кодряну казва на легионерите:

“Прости на тези, които те удрят по лични причини.  На тези които те измъчват, заради вярата ти в румънския народ, не прощавай. Не обърквай християнското право и задължение да прощаваш на тези, които са сгрешили спрямо теб, с правото и задължението на твоя народ да наказва тези, които са го предали и са приели за себе си отговорността да противостоят на неговата съдба. Не забравяй, че мечовете, които си препасал, принадлежат на нацията. Ти ги носиш в нейно име. В нейно име ще ги използваш за да наказваш – безпощадно и безмилостно. Така и само така, ти ще подготвиш здраво бъдеще за тази нация.“

Това са фактите, които трябва да бъдат запомнени, за да разберем правилно, защо Кодряну и легионерите са извършили, това което са извършили. В противен случай, добро историческо изследване не може да се направи. 

Библиография

Corneliu Zelea Codreanu, For My Legionaries, third edition, translated and edited by Dr. Dimitrie Gazdaru (York, S.C., USA: Liberty Bell Publications, 2003).

Corneliu Zelea Codreanu, The Nest Leader’s Manual (USA: CZC Books, 2005).

Corneliu Zelea Codreanu, The Prison Notes (USA: Reconquista Press, 2011).

Radu Mihai Crisan, Eminescu Interzis: Gândirea Politică (Forbidden Eminescu: Political Thought) (Bucharest: Criterion Publishing, 2008).

Radu Mihai Crisan, Istoria Interzisă (Forbidden History) (Bucharest: Editura Tibo, 2008).

Alexander E. Ronnett and Faust Bradescu, “The Legionary Movement in Romania,”The Journal of Historical Review, vol. 7, no. 2, pp. 193–228.

Alexander E. Ronnett, Romanian Nationalism: The Legionary Movement (Chicago: Romanian-American National Congress, 1995).

Horia Sima, Doctrina legionară (Legionary Doctrine) (Madrid: Editura Mişcării Legionare, 1980).

Horia Sima, Era Libertaţii – Statul naţional-Legionar, vol. 1 (It was Freedom – National Legionary State, vol. 1) (Madrid: Editura “Miscarii Legionare, 1982).

Horia Sima, Era Libertaţii – Statul naţional-Legionar, vol. 2 (It was Freedom – National Legionary State, vol. 2) (Madrid: Editura Miscãrii Legionare, 1990).

Horia Sima, Istoria Mişcarii Legionare (History of the Legionary Movement) (Timişoara: Editura Gordian, 1994).

Horia Sima, Guvernul National Român de la Viena (Romanian National Government in Vienna) (Madrid: Editura Miscarii Legionare, 1993).

Horia Sima, The History of the Legionary Movement (Liss, England: Legionary Press, 1995).

Horia Sima, Menirea Nationalismului (The Meaning of Nationalism) (Salamanca: Editura Asociaţiei Culturale Hispano-Române, 1951).

Horia Sima, Prizonieri ai Puterilor Axei (Prisoners of the Axis Powers) (Madrid: Editura Miscarii Legionare, 1990).

Horia Sima, Sfârşitul unei domnii sângeroase (The End of a Bloody Reign) (Madrid: Editura Miscarii Legionare, 1977).

Horia Sima, The History of the Legionary Movement (Liss, England: Legionary Press, 1995).

Carl Schmitt, The Concept of the Political (Chicago: University of Chicago Press, 2007).

Michael Sturdza, The Suicide of Europe: Memoirs of Prince Michael Sturdza, Former Foreign Minister of Rumania (Boston & Los Angeles: Western Islands Publishers, 1968)

 

If you enjoyed this piece, and wish to encourage more like it, give a tip through Paypal. You can earmark your tip directly to the author or translator, or you can put it in a general fund. (Be sure to specify which in the "Add special instructions to seller" box at Paypal.)
    Kindle Subscription
  • EXSURGO Apparel

    Our Titles

    Confessions of a Reluctant Hater (2nd ed.)

    The Hypocrisies of Heaven

    Waking Up from the American Dream

    Green Nazis in Space!

    Truth, Justice, and a Nice White Country

    Heidegger in Chicago

    The End of an Era

    Sexual Utopia in Power

    What is a Rune? & Other Essays

    Son of Trevor Lynch's White Nationalist Guide to the Movies

    The Lightning & the Sun

    The Eldritch Evola

    Western Civilization Bites Back

    New Right vs. Old Right

    Lost Violent Souls

    Journey Late at Night: Poems and Translations

    The Non-Hindu Indians & Indian Unity

    Baader Meinhof ceramic pistol, Charles Kraaft 2013

    Jonathan Bowden as Dirty Harry

    The Lost Philosopher, Second Expanded Edition

    Trevor Lynch's A White Nationalist Guide to the Movies

    And Time Rolls On

    The Homo & the Negro

    Artists of the Right

    North American New Right, Vol. 1

    Forever and Ever

    Some Thoughts on Hitler

    Tikkun Olam and Other Poems

    Under the Nihil

    Summoning the Gods

    Hold Back This Day

    The Columbine Pilgrim

    Confessions of a Reluctant Hater

    Taking Our Own Side

    Toward the White Republic

    Distributed Titles

    Tyr, Vol. 4

    Reuben

    The Node

    Axe

    Carl Schmitt Today

    A Sky Without Eagles

    The Way of Men

    Generation Identity

    Nietzsche's Coming God

    The Conservative

    The New Austerities

    Convergence of Catastrophes

    Demon

    Proofs of a Conspiracy

    Fascism viewed from the Right

    Notes on the Third Reich

    Morning Crafts

    New Culture, New Right

    The Fourth Political Theory

    Can Life Prevail?

    The Metaphysics of War

    Fighting for the Essence

    The Arctic Home in the Vedas

    Asatru: A Native European Spirituality

    The Shock of History

    The Prison Notes

    Sex and Deviance

    Standardbearers

    On the Brink of the Abyss

    Beyond Human Rights

    A Handbook of Traditional Living

    Why We Fight

    The Problem of Democracy

    Archeofuturism

    The Path of Cinnabar

    Tyr

    The Lost Philosopher

    Impeachment of Man

    Gold in the Furnace

    Defiance

    The Passing of a Profit & Other Forgotten Stories

    Revolution from Above