Print this post Print this post

“Новата Европа“ на Ото Щрасер, Част I

OttoStrasser3 585 думи

Част I от 2

English original here

“Но целият му живот и дело показват, че тук имаме работа с добър германец, който е добър европеец.” — Дъглас Рийд[1]­ 

Докато различни концепции за европейско обединение, изложени от Френсиз Паркър Йоки,[2] сър Освалд Мозли,[3] Юлиус Евола[4] и дори малко известни[5] автори, като Жан Тириар,[6] са сравнително добре известни, то европейската идея, фундаментален компонент също от “германския социализъм“ на Ото Щрасер (1897-1974), е слабо известна, поне за англоговорящите поддръжници на европейското възраждане.[7] Причината за това, може би, са трайните симпатии към хитлеризма, по-силни сред англоговорящите националисти[8], отколкото сред тези от Европейската родина, което кара мнозина да разглеждат Ото Щрасер и брат му Грегор, като обикновени предатели. Тази статия разглежда идеите на Ото Щрасер за Европейска федерация, появили се още през 1931 г. 

Пътят на Ото Щрасер към “германски социализъм“

Ото Щрасер участва в Първата световна война, като доброволец, като младеж на 16 г. и участва в реални сражения, за което получава железен кръст втора степен и достига чин лейтенант от артилерията. Другарството сред офицерите (той ненавижда подофицерите, заради тяхната грубост спрямо войниците) е плодотворно влияние за политическата му мисъл.[9] Идеите на Ото изкристализират в окопите, в това, което неговия фанатичен английски последовател, Дъглас Рийд е нарекъл “антиинтернационален социализъм“, социализъм, съчетан с национализма:”Социализъм на патриотична основа… не милитаризъм с думата социализъм, прикачена към него, за заблуда на масите…“[10] Но Щрасер е далеч от криптомарксизма и цялата му идеология на “германски социализъм“, изцяло пропита от европейския етос, има толкова общо с марксизма, колкото и с капитализма. Именно социалната линия ръководи европейската култура векове наред, преди възхода на капитализма и буржоазията, и огледалния образ на марксизма.

Първият досег с политиката на Ото е по времето, в което като военноинвалид, движещ се с патерици, той се изправя срещу комунистическия агитатор Курт Айзнер на събрание.[11] Именно по време на революционно вълнение в следвоенна Германия, Ото и Грегор Щрасер подновяват тяхната битка за Германия, този път като членове на Фрайкорпс, като и двамата се включват в марша на фон Еп против Съветите.[12]

По време на кратък престой в Социалистическата партия, Ото търси напразно “германски социализъм“, който да не бъде синоним на статизъм[13] и да не търси просто да отчужди капитализма от буржоазията в името на пролетариата, без да преодолява духа на капитализма. Това е характерно за работническото движение, както убедително е описано от германският философ на историята Освалд Шпенглер,[14] който има плодотворно влияние върху мисленето на Ото.

Ото се среща с Хитлер още през 1920 г., по предложение на Грегор, но не остава впечатлен. Хитлер на свой ред принизява Ото до “интелектуална манивела“.[15] Отношението на Ото към Национал Социалистическата Партия се променя след пуча от 1923 г. Той го разглежда, като доказателство за скъсването на Хитлер с милитаристите и капиталистите и като доказателство за това, че е действително революционер и “социалист“. Той също така е впечатлен от изказването на ген. Лудендорф, че пуча е показал, че сътрудничеството с реакционерите е невъзможно.[16] Докато Хитлер е в затвора, Грегор управлява цялата партия и Ото се поддава на горещите молби на брат си и става член на НСГРП през 1925 г.[17]

Последвалите пет години, които завършват с напускането на НСГРП  на Ото през 1930 г., се характеризират с вътрешнопартийно делене на “германския социализъм“ на Щрасер и това, което те считат за компромисите на Хитлер. Грегор остава в партията и поддържа своята северногерманска крепост с подкрепата на партийни светила, като Гьобелс,[18] Виктор Лутце, Керл и Бернард Руст, и др., докато Робърт Лай е единственото изключение. Водачите на Северногерманската партия се обявяват за създаването на отделна партия, ръководена от Щрасерови.[19]

Противоборството в партията е толкова силно, че вестникарите на Щрасер и Хитлер се бият помежду си на улицата, а Гьобелс бива поставен от Хитлер, като подривен елемент за Щрасеровата структура, като дребният журналист е командир на берлинското SA.[20]

Въпреки това, именно организацията на Щрасер продължава да расте на север. Окончателният сблъсък настъпва през 1930 г., когато организацията на Щрасер обявява подкрепа към стачката на саксонските металурзи. Хитлер, под заплахата, че финансирането от Федерацията на работодателите ще бъде спряно, нарежда партията да бойкотира стачката. Ото е безкомпромисен, докато Грегор търси да остане в партията, с вярата, че тя може да бъде реформирана.[21]

Грегор, дори при възможността да сформира правителство и да заеме поста вицеканцлер, не иска да скъса с Хитлер. Той остава верен. Той предпочита да се маргинализира, пред това да изостави Хитлер, както настояват генерал Шлайхер и водачът на търговския съюз Лайперт.[22] Когато, въпреки това, той бива обвинен в предателство от Хитлер, Грегор напуска постовете си в партията, напуска политиката и бива възнаграден със смърт по време на партийната чистка от 1934 г.[23]

Обратно, Ото няма илюзии относно Хитлер и сформира Съюза на революционните национал-социалисти или Черния фронт,[24] на основанието, че войната и разрухата ще дадат възможност на движението да свали Хитлер.[25] Подкрепата е по-широка, отколкото сега може да се изчисли. Черният фронт получава подкрепата на Младогерманския орден, революционното селячество от Шлезвиг-Холщайн, национал-социалистите в Силезия,[26] капитан Щенес от северногерманското SA.[27] Много поддръжници на Черния фронт са загробени след 1933 г. Рийд заявява, че цифрата до 1940 г. се изчислява между шест и седем хиляди.[28]

Европейска федерация

Ото Щрасер, въпреки, че изпълнява дълга си в германската армия по време на Първата световна война, не е милитарист или империалист. Неговият “германски социализъм“ отхвърля всяка концепция за Lebensraum. Още по-далеч от хитлеризма, национал-социализмът на Ото не одобрява биологичното и йерархично гледище за расата, като основа на неговата идеология, както ще видим по-късно. Неговият идеал е Европейска федерация, която съхранява и спомага развитието на древните европейски народи и етноси.

Пълна програма за преструктуриране на Германия, включително отношенията на Германия с Европа, в контекста на Европейската федерация и обединен европейски колониален проект са изложени в книгата на Ото Щрасер “Германия утре“, публикувана през 1940, която включва, като трета част на книгата манифеста на Щрасер от 1931 г. “Структурата на германския социализъм“.[29] Рийд коментира, че “Германия утре“ е предназначена не само за германците, но и за всички добри европейци.“[30]

Щрасер пише, във връзка с това, че книгата “има за цел да положи основите на такова време на изпитание, белязано от някой, който е обеден, че германската национална сигурност и европейското сътрудничество, далеч от взаимоизключващи се, са от полза една на друга.“[31] “Европейското сътрудничество“ е една от трите основни точки на Черния фронт, заедно с “национална свобода и социална справедливост.“[32] “Целите и методите на Черния фронт“, много очертаване на основни позиции, определено, като крайъгълен камък за бъдещата германска външна политика, според което всеки вид империализъм ще бъде отречен и “Европейската федерация“ ще бъде “основата на националната свобода и популярното развитие на всички нации и малцинства.“ Трите предиката, цитирани по-горе, послужват, като основи и разпоредби за Възраждането на Запада.”[33] Следователно, тази концепция не само надхвърля Германия, но надхвърля дори Европа и предполага целостта на “Запада“, като духовно-културна идентичност.

Още през 1936 г., Ото пише, че възраждането на Западната цивилизация е неговия raison d’être:

“Става все по-ясно, че Федерацията на европейските народи е основната предпоставка за духовното възстановяване на европейските нации, съхраняването на цивилизацията и културата на Запада… Тъй като това и именно това е значението и същината на германската революция – възстановяването на Запада!”[34]

Тази “Нова Европа“ ще бъде “лига на свободните нации“. Щрасер вижда това, като кулминацията на дълго хранените мечти на различни европейски мислители.[35] Действително, концепцията за “Европа“ има дълго родословие. Описвайки битката при Поатие с арабите от 732 г., Хрониката на Исидор Испански, нарича християнските армии на Карл Мартел “европейците“. Империята на Карл Велики (768 – 814) е наречена “Европа“ от съвременните историци. През 755 г., свещеникът Катвилф възхвалява Карл Велики, с това, че управлява над “славата на Европейската империя.“[36] През 799 г. Ангилберт, зет на Карл Велики и придворен поет, определя императора, като “баща на Европа“ (“Rex, pater Europe“)[37] “Кралството на Карл“ и наречено “Европа“ във Фулденските анали.[38]

Докато Щрасер оплаква “потоците от кръв“, проляна за постигането на европейско обединение, счита, че това се дължи на желанието на една нация или владетел да управлява, а не на вярата в “равно положение, като членове на едно семейство, като доброволни части от Европейска федерация.“[39] Въпреки това, отнасяйки се окуражително към “възхитителните опити“ на “бележити личности“, споменавайки, че “Аристид Бриан и граф Куденхов-Калерги трябва да бъдат специално упоменати.“[40]

Щрасер прави груба грешка. И двете личности представят много по-пагубна концепция за Европа – защото тя удря в самото сърце на Европа – от тези, които потапят Европа в кръв. Бриан и Калерги пропагандират Антиевропа, основите на съвременния “Европейски съюз“, замислен в масонските ложи, основан на секуларисткия хуманизъм, универсализъм и господство на търговията и подкрепян от американските интереси – едновременно масонски и плутократични – съобразно техните замисли за Европа.[41]

Противно на щрасеровата наивност, съвременният “Европейски съюз“, със своя масонски и търговски произход, не е “Новата Европа“, която той предвижда. Двете Европи са взаимоизключващи се и в най-добрия случай, настоящият режим може да се разглежда, като преходен, в диалектически смисъл, от който “Нова Европа“ може да възникне. Съвременен плодовит мислител на “европейските Нови десни“ дебело подчертава, че “Съвременният Европейски съюз е грохнал проект, копеле, лишено от идентичност…“[42] 

Европа и Съединените щати

Въпреки това, Щрасер инстинктивно или интуитивно, предлага Европа, която влиза в разрез с концепцията, разпространена от американско масонските търговски интереси, включително на тези на Куденхов-Калерги и Бриан. Той отхвърля “Паневропа“[43] в полза на “Европейска федерация“, базирана на разпоредби за взаимозависимост, равни права и доброволно участие…“[44]

През 1950-те, той разглежда американската концепция за Европа vis-à-visсъветската и категорично я отхвърля. В статия в списанието на Мозли, “The European“, Щрасер отхвърля ултиматума, който, американският държавен секретар, Джон Фостър Дълес поставя, според който Европа трябва да се обедини, за да обслужва американските интереси против Русия, с откритата заплаха, че ако Европа не действа съобразно американските планове, тя ще бъде оставена да се оправя сама.

Визирайки изказването на Дълес на Конференцията на НАТО в Париж, от 1953 г., Щрасер счита, че американския план за Европа ще елиминира древните народи от континента и ще ги “претопи“ (melting pot). Ако обаче Европа се съобрази с исканията, доларовият поток няма да секне и Европа дори ще получи благословията, американски атомни бомби да бъдат дислоцирани на нейна територия, срещу руската заплаха.[45]

Основното искане на Дълес е “обединение на Франция и Германия“. Отговорът на Щрасер е, че без “намесата на външни сили“ и в двете войни, в частност, на САЩ, конфликтите нямаше да се разпространят и, че не отива на Съединените щати да поучават Европа, относно изискванията за мир, докато използват руската заплаха, като средство да налагат своите цели. Според Щрасер, “заплахата“ на Дълес, че Америка ще “остане на страна от вътрешноевропейските въпроси“, ако Европа откаже да се съобрази с американските искания, “е пленителна музика за ушите на всеки истински европеец.“[46]

Реалното изпълнение на такава желана заплаха би спомогнало повече за намаляването на напрежението в съвременния свят от  натрупването на американски ядрени ракети в Западна Германия и безсрочното задържане на американските въздушни, сухопътни и морски сили, разхвърляни из цяла Европа.[46]

Щрасер също счита за “обида“ изказването, че Европа има нужда от американска протекция от Русия, когато президентът Рузвелт не отдавна предава “половината континент“ на СССР, а Европа е била напълно способна да се защитава без САЩ.[48] Щрасер счита американското “лъжливо плямпане“ за “спасяването“ на Европа и нейната цивилизация за “дразнещо слуха“ и че, ако Европа наистина е толкова “упадъчна“, то никакво количество долари и оръжие не биха я спасили:“Дърво лишено от живот не може да бъде съживено с укрепване на мъртвите му клони.“

Въпреки това, Щрасер вярва, че Европа е все още пълна с живот и основата на нейното здраве е “националното и културното ѝ многообразие“, което Американското искане за “интеграция“ ще заличи. Това многообразие “дава форма и колорит… на душата на Европа!“ Той счита призива за европейско обединение, на основата на американските искания за “идиотска демагогия“. Европа е това, което е на основата на различията между испанци, италианци, французи, германци, поляци и др.; и трябва да се устои на това да се превърне в “един голям тюрлюгювеч“ в името на по-ефективно производство или да се превърне в доходоносно предприятие на Световната банка.[49]

Мозли не се съгласява. В “Отговор на Д-р Щрасер“, той заявява, че докато Щрасер се опитва да поддържа отделни нации, той се стреми към еднонационална Европа (“Europe a Nation“). Сър Освалд счита, че това е основното различие между Щрасер и него. Въпреки това, друг важен въпрос са различаващите им се отношения към ролята на Съединените щати в Европа. Според Мозли, Америка трябва да остане защитника на Европа от Русия. Вместо “пленителна музика“, каквато по думите на Щрасер би било американското изтегляне, Мозли си представя как Русия “пленява“ континента.[50]

Уловката според Мозли е следната:“В момента ние живеем под американски контрол. Без Америка, ние ще живеем под руски. Разликата е, че под американски, Европа все още е жива, докато под руски, тя ще умре…“ Противно на Щрасер, Мозли вярва, че Европа може да се обедини “под похлупака“ на САЩ и докато осмива концепцията на Щрасер, че Русия ще позволи Европа да възстанови силата си, вярва, че обратно, САЩ ще позволи, Европа да се обедини при такива условия, че тя ще стане “твърде силна, за да бъде управлявана от Уоулстрийт.“[51]

Мозли е този, който проявява наивност относно Съединените щати и тяхното патологично влияние върху душата на Европа. Това е нещо, което Тириар и Йоки осъзнават едновременно. Те считат американското влияние за толкова разрушително, че разглеждат съюз с Русия и поне що се отнася до Йоки, дори окупацията на Европа от Русия за предпочитане пред американската хегемония. Йоки прави повторна оценка на глобалната ситуация още през 1952 г. и пише точно по въпроса, дебатиран от Щрасер и Мозли няколко години по-рано:

“Приказките за “защита от болшевизма“ сега принадлежат на вчерашния ден, както и глупостта да се говори за “сигурността на Европа“ в период, в който всеки инч европейска земя е под контрола на смъртните врагове на Европа – същите, които целят нейното политико-културно-историческо изтребление на всяка цена.“[52]

“Напълно нелепо е да се иска Европа да се сражава за Америка, напълно нелепо е да се иска тя да се “защитава от болшевизма“… Има ли един европеец, дори само един, който да отговори на тази военна цел? Но днес, открито, без каквото и да било прикритие, това е raison d’être на коалицията срещу Русия…“[53] 

Волунтаризъм

Мозли обвинява Щрасер, че иска да превърне немската армия в основа на европейската стратегия за сигурност, но Щрасер винаги базира политиката си върху равенството на европейските нации, до степен на премахване на пруската основа на германския милитаризъм и преустройството на Германия, като федерация от исторически региони. Федерацията е метод, според вярата на Щрасер, в “доброволно сътрудничество“ (вместо “принудително“), което Щрасер идентифицира с християнския дух и в по-широк план, с европейския дух:

“В противовес на старите пруски поддръжници на държавната хегемония и модерните немски адвокати на расовата хегемония, духът на Запада обявява бащинството на Бог и синовността на човека – на всички хора – и настоява за равенство в зависимостта на всички човешки институции (без изключение на държавата) от Божията воля.“[54]

Тук Щрасер се показва в голяма степен като част от революционно-консервативния поток в европейската мисъл,[55] гледайки назад към високата култура на Запада, за да положи основите на възраждането.

Бележки:

[1] Douglas Reed, Nemesis? The Story of Otto Strasser (London: Jonathan Cape, 1940), p. 275.

[2] Francis Parker Yockey, Imperium, 1948 (Sausalito, Cal.: Noontide Press, 1962).

[3] Oswald Mosley, Europe: Faith and Plan (London: Euphorion Books, 1958).

[4] Италианският мислител, барон Юлиус Евола привлича широк интерес в англоговорящия свят, вероятно до голяма степен, защото той не е просто философ на историята, но също представител на източния и западен мистицизъм и окултно познание. Много от неговите книги, в резултат са преведени на английски през последните години и са широко достъпни. Последното събитие е публикуването на антология на Евола от  различни автори: Troy Southgate (редактор) Evola: Thoughts and Perspectives Volume One (London: Black Front Press, 2011). Евола разглежда своята концепция за европейско обединение в Men Among the Ruins, 1972 (Rochester, Vt:. Inner Traditions International, 2002), Chapter 16: “Form and Prepositions of a United Europe,” pp. 274–86.

[5] На английския читател.

[6] Жан Тириар, белгийски мислител, създава движението Млада Европа през ’60-те и подписва Венецианската декларация през 1962, по идея на Освалд Мозли, явяваща се основа на Европейската национална партия. Лозунгът на движението Млада Европа е “Нито Москва, нито Вашингтон“, но подобно на Йоки, Тириар, в крайна сметка, възприема проруска позиция, като средство за отслабяне на американската хегемония и действително подкрепя всяко движение и държава, които се борят със САЩ. Вж. Jean Thiriart interview with Gene H. Hogberg, http://home.alphalink.com.au/~radnat/thiriart/interview1.html

Също: Edouard Rix, “Jean Thiriart: The Machiavelli of United Europe,” Counter- Currents/North American New Right, http://www.counter-currents.com/2010/09/jean-thiriart/

[7] Значимо изключение е Трой Саутгейт, който кръщава издателството си Черния фронт, на името на организацията на Щрасер, и възприема като емблема кръстосаните меч и чук. В частност, наскоро, Саутгейт написа биография на Щрасер: Troy Southgate, Otto Strasser: Life and Times of a German Socialist(London: Black Front Press, 2010).

През ’80 г., канадецът Джон Люис издава фототипен бюлетин, наречен Black Book(Черната книга), вдъхновена от братята Щрасер и носеща емблемата с меч и чук на Ото.

[8] Като че ли англоговорящите хитлеристи са най-големите клоуни и фетишисти, независимо дали са американци, англичани, новозеландци или австралийци.

[9] Douglas Reed, Nemesis? The Story of Otto Strasser (London: Jonathan Cape, 1940), pp. 39, 49–50. Рийд е известен и като автор на много книги на тема международни финанси, комунизъм и ционизъм. Рийд е успял журналист и автор, служил като чуждестранен военен кореспондент за “Лондон таймс“ в Европа до 1951 г., когато публикуването на “Far and Wide“ довеждат до цензурирането му от масмедиите. Последната му книга е “The Controversy of Zion“ (Durban: Dolphin Press, 1978).

[10] Reed, Nemesis?, p. 50.

[11] Reed, Nemesis?, pp. 52–53.

[12] Reed, Nemesis?, p. 59. Грегор сформира свой доброволчески отряд (Freikorps) в Долна Бавария.

[13] Reed, Nemesis?, p. 66.

[14] Шпенглер пише по този повод:

Herein lies the secret of why all radical (i.e. poor) parties necessarily become the tools of the money-powers, the Equites, the Bourse. Theoretically their enemy is capital, but practically they attack, not the Bourse, but Tradition on behalf of the Bourse. This is as true today as it was for the Gracchuan age, and in all countries . . . (Oswald Spengler,The Decline of The West, 1918, 1926. [London: George Allen & Unwin , 1971], Vol. 2, p. 464.)

Връзката между марксизма и международните финанси е въпрос, който е изследван десетилетия наред от английския адвокат на Ото, Дъглас Рийд.

[15] Reed, Nemesis?, p. 71.

[16] Reed, Nemesis?, p. 77.

[17] Reed, Nemesis?, p. 80.

[18] Гьобелс се поддава на аргументите на Хитлер, по време на посещението си на Националния конгрес на партията в Мюнхен, като единствен делегат, заедно с Грегор за северногерманската организация. Douglas Reed, Nemesis?, ibid., p. 88.

[19] Reed, Nemesis?, p. 85–86.

[20] Reed, Nemesis?, p. 90.

[21] Reed, Nemesis?, p. 92.

[22] Reed, Nemesis?, p. 135.

[23] Reed, Nemesis?, pp. 144–45.

[24] Думата “черен“ е замислена със значението “таен“, въпреки, че съществува открито движение, което включва чернориза “Черна гвардия“ и три ежеседмичника. Целта е да се инфилтрира партията, SA, SS и работническото движение. Reed, Nemesis?, pp. 120–21.

[25] Reed, Nemesis?, p. 115–17.

[26] Reed, Nemesis?, p. 119.

[27] Reed, Nemesis?, p. 130.

[28] Reed, Nemesis?, p. 129.

[29] Otto Strasser, Germany Tomorrow (London: Jonathan Cape, 1940).

[30] Douglas Reed in Germany Tomorrow, “Biographical and Bibliographical Note,” p. 12.

[31] Strasser, Germany Tomorrow, p. 19.

[32] Strasser, Germany Tomorrow, p. 30.

[33] Strasser, Germany Tomorrow, “The Aims and Methods of the Black Front,” p. 254.

[34] Otto Strasser, The Establishment of Socialism (Prague: Heinrich Grunov, 1936). Cited by Roger Griffin, Fascism (Oxford: Oxford University Press, 1995), pp. 114–15.

[35] Strasser, Germany Tomorrow, p. 100.

[36] Denis de Rougemont, The Idea of Europe (New York: Macmillan Co., 1966), p. 46.

[37] Angilbert, Monumenta germ.Poet.Carol. I, 368. Quoted by Denis de Rougemont,The Idea of Europe, p. 46.

[38] K. R. Bolton, The Faith of Europe (Paraparaumu, New Zealand: Spectrum Press, 2009).

[39] Strasser, Germany Tomorrow, p. 101.

[40] Strasser, Germany Tomorrow, p. 100.

[41] Помощник главният магистър на румънското масонство, важен компонент от Великия Изток, д-р Мариан Михаила, пише, че “important European Masons . . . took up the concept of a federated Europe from the 19th century and brought it into the 20th century.” Here he mentions French Foreign Minister, Briand. Dr Marian Mihaila, “European Union and Freemasonry,” Masonic Forum,http://www.masonicforum.ro/en/nr27/european.html#b_22 Относно Куденхов-Калерги, титулован днес като строителя на Европейския съюз, д-р Михайла казва:

The adepts of the idea of a united Europe are grouped — as I have shown before — in the Pan-European Movement whose supporter was also a Mason, Count Richard N. C. Kalergi. . . . He was encouraged and financed by a series of American Masons who wanted to create thus, according to the American model (the first Masonic state in history) the United States of Europe. (Dr. Marian Mihaila, ibid., “The Masonic European Community.”)

Забележете, че д-р Михайла казва, че Паневропейското движение е финансирано от “американски масони“. Куденхов-Калерги в своята книга “Pan Europe“ казва, че през 1924 г., той се сприятелява с щатския банкер Макс Варбург, член на известната банкерска династия, посредством общия им приятел, барон Луи Ротшилд. Варбург остава близък приятел на Куденхов-Калерги и отговорник за финансовите операции на Паневропейското движение до смъртта си през 1946 г. Richard Coundenhove-Kalergi, Pan Europe (Vienna: Pan Europa Verlag, 1923). Also: Kalergi, An Idea Conquers the World (London: Hutchison & Co., 1953). See: K. R. Bolton, The Faith of Europe, p. 21.

[42] Guillaume Faye, Why We Fight: Manifesto of the European Resistance (London: Arktos Media Ltd., 2011), p. 140.

[43] “Paneuropa” was the term used by Coudenhove-Kalergi.

[44] Strasser, Germany Tomorrow, p. 101.

[45] Otto Strasser, “The Role of Europe,” Mosley: Policy and Debate (London: Euphorion Books, 1954), p. 77.

[46] Strasser, “The Role of Europe,” p. 79.

[47] Strasser, “The Role of Europe,” p. 79.

[48] Strasser, “The Role of Europe,” p. 79.

[49] Strasser, “The Role of Europe,” p. 80.

[50] Oswald Mosley, “A Reply to Dr Strasser,” Mosley: Policy and Debate, p. 84.

[51] Mosley, “A Reply to Dr Strasser,” p. 85.

[52] Francis Parker Yockey, Prague Treason Trial, 1952, p. 3.

[53] Francis Parker Yockey, Prague Treason Trial, p. 9.

[54] Strasser, Germany Tomorrow, p. 69.

[55] Щрасер заявява, че е “консерватор, също както и революционер“. Strasser,Germany Tomorrow, p. 64.

 

If you enjoyed this piece, and wish to encourage more like it, give a tip through Paypal. You can earmark your tip directly to the author or translator, or you can put it in a general fund. (Be sure to specify which in the "Add special instructions to seller" box at Paypal.)
    Kindle Subscription
  • EXSURGO Apparel

    Our Titles

    Confessions of a Reluctant Hater (2nd ed.)

    The Hypocrisies of Heaven

    Waking Up from the American Dream

    Green Nazis in Space!

    Truth, Justice, and a Nice White Country

    Heidegger in Chicago

    The End of an Era

    Sexual Utopia in Power

    What is a Rune? & Other Essays

    Son of Trevor Lynch's White Nationalist Guide to the Movies

    The Lightning & the Sun

    The Eldritch Evola

    Western Civilization Bites Back

    New Right vs. Old Right

    Lost Violent Souls

    Journey Late at Night: Poems and Translations

    The Non-Hindu Indians & Indian Unity

    Baader Meinhof ceramic pistol, Charles Kraaft 2013

    Jonathan Bowden as Dirty Harry

    The Lost Philosopher, Second Expanded Edition

    Trevor Lynch's A White Nationalist Guide to the Movies

    And Time Rolls On

    The Homo & the Negro

    Artists of the Right

    North American New Right, Vol. 1

    Forever and Ever

    Some Thoughts on Hitler

    Tikkun Olam and Other Poems

    Under the Nihil

    Summoning the Gods

    Hold Back This Day

    The Columbine Pilgrim

    Confessions of a Reluctant Hater

    Taking Our Own Side

    Toward the White Republic

    Distributed Titles

    Tyr, Vol. 4

    Reuben

    The Node

    Axe

    Carl Schmitt Today

    A Sky Without Eagles

    The Way of Men

    Generation Identity

    Nietzsche's Coming God

    The Conservative

    The New Austerities

    Convergence of Catastrophes

    Demon

    Proofs of a Conspiracy

    Fascism viewed from the Right

    Notes on the Third Reich

    Morning Crafts

    New Culture, New Right

    The Fourth Political Theory

    Can Life Prevail?

    The Metaphysics of War

    Fighting for the Essence

    The Arctic Home in the Vedas

    Asatru: A Native European Spirituality

    The Shock of History

    The Prison Notes

    Sex and Deviance

    Standardbearers

    On the Brink of the Abyss

    Beyond Human Rights

    A Handbook of Traditional Living

    Why We Fight

    The Problem of Democracy

    Archeofuturism

    The Path of Cinnabar

    Tyr

    The Lost Philosopher

    Impeachment of Man

    Gold in the Furnace

    Defiance

    The Passing of a Profit & Other Forgotten Stories

    Revolution from Above